Селото ни има дълга и интересна история, която би изчезнала като пламък, изгасен от ветровете на времето, ако ги няма разказите, книгите, спомените. Ако ги няма хората. Всяка общност запазва своята идентичност, крепена от своите представители – жителите на селото, но и затвърждавана от символите си. А нашите символи – на искречани – са природата, традициите ни, нашият герб и не на последно място – химнът на селото. В стиховете, създадени от Боян Балкански, е въплътен образът на Искрец. Това е произведение, което е неизменна част от селото и трябва да звучи при всеки повод и да носи гордост и радост в сърцата.
Ето защо Читалището, общината и будни наши съселяни подеха инициатива за професионално записване и оформление на химна ни. Средствата, необходими за записването на химна, бяха събрани за по-малко от месец, благодарение на жителите на селото и приятели на Искрец. Благодарим на всички вас, хора с големи сърца, които помогнахте да оставим в завет на бъдещите искречани едно велико дело.
Искрец
Снагата ти, облегната в Понора,
с килим от билкови треви и цвят,
и в Мала планина с Божица морна,
де в резедаво пламъци горят.
Над теб синее небосвода денем,
а нощем свети с въглени очи.
Реката ти към Искър устремена,
разглася с ек човешките съдби.
Тук черквите, ведно със манастира,
вековни спомени пред нас таят-
за мъки , радости, просветни дири
на вси предци по земния им път.
Искри искрят и днес от пещи древни
в перото на художник и поет,
в очите на девици с блага ревност,
в духа на всеки с божи дар обзет.
Ний сме ведри, горди искречани,
че родени сме във този край.
Тук земята е мехлем за рани.
Пазим зорко земния ни рай!